Нека започна оттам, че снощи милото ми вдигна в скайп със щастливата новита, че днес (27/03/10) ще дойде да ме види към 16 следобед и ще остане до към 20 часа. Радостни, започваме да търсим останалите членки на ПЗК (Монка и Миша). Ради звънна на Миша, но тя каза, че не може да дойде, защото бля бля бля. Днес звънях към 10 пъти на Монка, телефонът - изключен. Радостин пък, който не е от ПЗК, не го пускат, защото вчера бил идвал и не можело всеки ден. Идва милото при мен и ще се разхождаме. По едно време ни дойде идеята на ходим до Радостин (в Скравена). Отидохме до автогарата, питахме за автобусите и седнахме в едно заведение да изчакаме. През това време Радина се разубеди и реши, че не иска да ходи при Радо. След това отидохме за сладолед в един магазин. По пътя докато ядяхме сладоледите, Радина реши, че ще ходим с такси (защото последния автобус вече беше тръгнал). Отидохме пак до автогарата, хванахме такси и хайде на Скравена. Снимахме се, после дойде един приятел, заведе ни при Радо и си тръгна. Ами сега? Кой да влезе? И двете ни е срам... Стояхме известно време пред Радо, страхувайки се да влезем. Ама и той нали беше казал, че ще ходи някъде да играе сварка, решихме че го няма и ще си ходим. Искаше ни се обаче да му оставим нещичко и Радина намери в чантата си снимка на Робърт Патисън. Понеже Радо много се лигави когато чуе за Робърт (по- скоро Еди де ;d) и му я пъхнахме м/у оградата на къщата и пощенската кутия. Хванахме си такси и се прибрахме. Разходихме се малко и решихме, че сме гладни. На Радина и се ходеше в ресторанта, в който ходихме когато се събирахме за рождения ми ден, затова отидохме. Ядохме, пихме, после баща и се обади и тя си тръгна. Беше един от онези дни когато съм наистина щастлива!
 Но явно денят не свършваше тук. Оказа се, че Радостин си бил у тях и спал! А милионите пъти, в които му звъняхме, а после си изключи телефона...Излезе, че брат му го е изключил, за да го събуди! И така...май деня приключи :D
0 Comments


 Непълнолетни момиченца с поличка тип "Виж ми сливката, брато" и момченца с гащи тип "Гей съм"..всички те използват едни и същи заучени фрази. До болка са ми влязли в ума, бъркат ми в червата когато видя някой "образцов" профил на 15годишна в някой сайт.
 "Fuck me, I'm famous". Не, ти не си известна/ен! Просто искаш да си.. А понеже си търсил качества у себе си, с които да впечатлиш хората и не си намерил, си прибягнал до болничната артилерия. Снимка по гащи, снимка на цици, снимка на език, пишеш на профила припева (което е целия текст всъщност) на чалга песен и вече си известен. Следваща стъпка е да те нае**т, разбира се. :)
  "Кучка съм, но не твоята" или още по- закоравелия еквивалент "Курва съм, но не твоята". Един въпрос най- напред. Като си курва как пък не си моята? А като си кучка, да не мислиш, че ме плашиш? о.О И помежду другото, една кучка винаги действа скрито, а не го пише пред цяла тийн България! Бас ловя дори, че да си кучка за вас означава да сваляте момчета из дискотеките, без да ви пука дали си имат приятелки или не... Като разберете истинското значение, свъжете се с мен.
 Друго много нашумяло нещо са споменчетата, нАпИсАнИ мНоооООгО негРаМотНО и на вашата кирило-латинизация. Вие български не знаете, английски не знаете, ама ги съчетавате, а? Good luck with that! Да не забравя също да спомена за споменчетата... Стихове, написани в рими, не винаги са истинска поезия. Доста от въпросните "споменчета" са напълно безсмислени, да не казвам отново колко по- безсмислено са написани.

0 Comments


Да виждаш всеки ден очите му. Да жадуваш всяка минута усмивката му. Да искаш да му кажеш, че ти е интересен, а да не можеш. Да изгаряш от желание да се приближиш поне малко до него, а да не ти е позволено. Да ти пука, а да не можеш да го изречеш. Да се дразниш от всеки коментар за него, лош или добър, а да не можеш да си признаеш. Да го предпазваш от нападки, по свой си начин, искайки той да разбере. Да гориш в пламъци от желанието той да знае какво изпитва сърцето ти, а да не можеш да пристъпиш достатъчно близко, за да му го кажеш. Да мислиш за него във всяка минута, във всяка секунда, във всеки момент, а да не знаеш дали той въобще те е забелязвал някога. Да се опитваш да засечете погледи, а да не получаваш удобен момент. Да копнееш да му покажеш какво спотайваш в душата си, а да не си сигурна дали той иска да знае. Да искаш да му разкриеш как ти тежи, че ще си замине, а да не успееш да му го признаеш никога. Да се чувстваш самотна във всеки миг, дори когато си заобиколена от стотици хора, само защото той не е наоколо. Да чувстваш пламъци когато го видиш да се усмихва, а да не знаеш усмивка за теб ли е. Да се губиш в дълбините на очите му всеки път когато твоите ги срещнат, а да не знаеш дали искрица блести за теб там някъде. Да се товариш и с неговата мъка, защото това е едно от нещата, които те прави щастлива. Да заспиваш в мечти как ще се озовеш в обятията му, а да се будиш с представата как той си заминава. Да се заплесваш по мисли за целувката му и да знаеш, че никога няма да я имаш. Да криеш в себе си колко много искаш да обмените поне една дума, а да не можеш да намериш подходящ момент за тази дума. Да бъдеш в плен на чувството, без да знаеш дали можеш да го споделиш. Да се чувстваш несигурна да признаеш дори на приятелите си, а той да е толкова далеч. Да го виждаш всеки ден и да не намираш сили да се приближиш. Да искаш да докоснеш душата му, а да се страхуваш дали ще ти даде. Да живееш в мисли, копнежи и желания. Да бъдеш под напрежение всеки ден. Да трепка всяка частица от твоето тяло. Да пренастроиш графика си така, че да се засичате колкото се може повече, защото лицето му, очите му, усмивката му ти даравят малкото спокойствие, което е останало в теб. Да искаш да го прегърнеш, да заплачеш, а той да те разбере...
0 Comments


 Последния път когато бях насън от самотата не усетих как пропаднах в размисли. Кое беше онова момче? Как се казваше? Щях ли някога да го срещна или ще го сънувам ли отново?
 Като малка обичах да тълкувам сънищата си. Протягах ръка към съновния речник и се зачитах в него. Той отваряше пред мен различни теми за размисъл и разгръщаше нови страсти. Преди години обаче когато се заключих в мрачната си стая спрях да вярвам на тази книга. Искам само ключа за навън да намеря. Обаче нещо ме подтикна да взема отново в ръце онази стара вехта книга. В този миг седят в единя ъгъл спокойно, а тя ме гледаше от отсрещната стена. Пътят ми до нея бе осеян с остри шипове сега, защото дръзнала бях да бягам от чувството на самота. Реших, че след като вече толкова много съм се мъчила едва ли това би влошило нещо повече отколкото то се бе влошило досега. Станах, тръгнах, а отстриетата забиваха се право в моите крака. Болка пареща усетих, кръв рукна намига. С мъки и стенания стигнах и взех книгата в ръце. Паднах, не можах да стоя. Отоворих книгата с надеждата поне разгадая аз съня, а оттам само едно човече ми се изсмя.
0 Comments


 Не знам къде бяхме ходили или защо, но знам, че сега аз, баба и мама се прибирахме с такси. Докато пътувахме беше настанало пълно мълчание. На слизане от таксито обаче видях двама приятели. Единят, 17- годишен, виждах много ясно и веднага познах кой беше. Другият обаче не можах. Знаех, че е на около 20 години и че бяхме много добри дружки. Бях и наясно, че е богат, защото наследил бизнеса на баща си. Когато го видях беше както винаги облечен с не особено много, но донякъде тесни черни дънки, тениска и яке, което аз много харесах.. Погледнех ли го в лицето обаче не  го виждах.
 И въпреки социалните ни различия, тъй като моето семейство не беше толкова извънредно богато, с него бяхме много добри приятели. Може би затова когато го видях, да стои на троатоара с другото момче, се затичах и го прегърнах доста топло. Той отвърна на прегръдката ми, след което ме попита дали искам да отида с него до аптеката. Съгласих се, отидох само да предупредя майка си и се върнах при него.
 Той сложи ръка на кръста ми, аз на неговия и тръгнахме. (Не знам как, но някак разбрах, че с него попринцип така си ходим) В следващия момент той беше попитал как съм прекарала деня си, а аз разказвах нещо явно доста забавно. След около минута стигнахме светофар и спряхме тъй като светеше червен, а аз забелязах, че през цялото време той ме беше гледал с усмивка. Не разбирах нищо и нищо не знаех, не бях сигурна дали съм наясно коя съм и къде бях. Усещах обаче, че бях спряла да мисля затова, което разказвах и въпреки това го разказвах все още, някак машинално.
 Загледах се в очите му и млъкнах. Не знаех какво да кажа, а се опитвах да разбера каква беше онази вълна от чувства, която ме заливаше. В един момент бях спряла да мисля обаче. Вече със сигурност не знаех коя бях, къде или на колко години. Усетих само как той прилепи устни до моите, а аз му отвърнах. Макар и за кратко, докато устните ни бяха едно цяло, аз се реех из облаците, бях свободна, щастлива. Всички размисли бяха напуснали съзнанието ми. Беше най - хубавия момент в живота ми. Чувствах се сякаш това беше първата ми целувка.
 След това, явно забравяйки за аптеката, отидохме в къщата му, която беше голяма като за двайсетина души. Аз останах да го чакам в стаята му, а той отиде да говори относно нещо с майка си. Нямах търпение да се върне и да получа втора целувка, но единственото, което получих беше алармата на часовника ми и куп мъки, и размисли кое беше момчето от съня ми...
0 Comments


 Аз бях там. Седях на пода, а няколко метра пред мен - голям прожекционен екран. Когато започнах доста да се дразня понеже не знаех какво става и колко още трябва да чакам, за да се случи нещо, се появи той. Странно! Като в доброто старо време докато той все още беше сред живите. Винаги идваше в подходящия момент, изричаше точните думи и правеше правилните жестове. Явно винаги ще си остане моя Спасител.
 Дойде и седна до мен. Носеше любимото ми синьо пухкаво одеалце, без което не можех да заспя като малка. Носеше и сладолед. Все още знаеше как да се отнесе с мен. Той имаше дарбата да ме обича по един особен негов си начин, който аз харесвах. Сядайки до мен, започнах да се чувствам защитена. Сяках пред мен имаше армия от воини, които бранеха не само физическата ми изправност, но и чувствата ми, душата ми.
 Прегърна ме. Екрана светна и започнахме да гледаме. Отначало си помислих, че ще е романтичен филм или комедия, но не. Оказа се "бъдещето". За жалост не това, което ме чакаше, а това, което можехме да имаме с него...ако сега беше жив.
 В началото все още бяхме тинейджъри. Той учеше в моето училище и бяхме повече от щастливи заедно. Грижехме се един за друг. Годините минаваха, а огъня вместо да изгасва лека полека, се покачваше с всяка изминала минута. Бяхме двама искрено влюбени тинейджъри и доста хора ни завиждаха. Имаше за какво! Ние бяхме честни един към друг. Не знаех що е да го излъжа. Споделяхме всичко. Освен мое гадже той беше най - добрия ми приятел.
 Дните се търкаляха един подир друг, а ние растяхме. Завършихме колежи, изкарвахме си прехраната, правейки това, което ни прави щастливи. Родиха се малката Юки и малкия Стив. Те порастнаха прекрасни деца. Дори художник не можеше да нарисува по - прекрасен живот.
 Прекалено красиво, за да бъде реалност, нали? Да, така беше. За жалост филмът свърши, но той все още беше там. до мен, прегърнал ме. След секунди ме погледна, а аз се изгубих във въглено черните му очи. Гледайки го чувствах щастие, но и мъка. Няколко минути останахме така, гледайки се. След това той ме целуна. В този миг в мен се запреплитаха милион чувства.
 Беше прекрасно да усещам устните му върху моите, но чувствах, че това беше последния път. След целувката той стана и тръгна. Обърна се, усмихна се, след което отново се обърна и се изгуби във вечността.



0 Comments


 03ти март 1878 г. - така желата свобода, за която умряха хиляди, достойни за уважение, мъже, а и жени. Левски, Ботев и Раковски са само три от бележитите имена, борили се за избавлението от турско иго. А между бойните редици остават още много велики хора.
 Дължим дълбок поклон на изложилите живота си на смъртна опастност за запазването на България! Нека всеки един от нас на този ден се върне назад и разлисти учебника си по българска история. Нека всеки от нас си припомни бунтове, въстания и войни! Да прекараме този ден, забили нос в миналото, гордеейки се!
 Все пак си направим една равносметка минало - настояще.
 Минало - славно, настояще - плачевно. Нима затова е дал живота си Бенковски? Хаджи Димитър не е паднал в кърви, за да можем днес да се избиваме, псуваме и лъжем. Получили сме свободата наготово, не за да се напиваме и убиваме! Гарванът...гарванът не е грачил грозно, зловещо, за да се играят в кръчмите кючеци по масите. А Кочо не е погубил собственото си семейство, за да има днес чалга уж певици. И силикона, вярвайте ми, не е дело на четата Ботева!!!
 За щастие са останали хора, обичащи родината си. По улиците все още можеш да срещнеш патриоти, носещи в сърцата си спомена за миналото. Нека се надяваме, че в бъдеще номерът им ще се увеличи.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК !
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО !
3ТИ МАРТ 1878 Г.
ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ВСИЧКИ ЗАГИНАЛИ ЗА СВОБОДАТА НА ОТЕЧЕСТВОТО !
0 Comments