Последния път когато бях насън от самотата не усетих как пропаднах в размисли. Кое беше онова момче? Как се казваше? Щях ли някога да го срещна или ще го сънувам ли отново?
 Като малка обичах да тълкувам сънищата си. Протягах ръка към съновния речник и се зачитах в него. Той отваряше пред мен различни теми за размисъл и разгръщаше нови страсти. Преди години обаче когато се заключих в мрачната си стая спрях да вярвам на тази книга. Искам само ключа за навън да намеря. Обаче нещо ме подтикна да взема отново в ръце онази стара вехта книга. В този миг седят в единя ъгъл спокойно, а тя ме гледаше от отсрещната стена. Пътят ми до нея бе осеян с остри шипове сега, защото дръзнала бях да бягам от чувството на самота. Реших, че след като вече толкова много съм се мъчила едва ли това би влошило нещо повече отколкото то се бе влошило досега. Станах, тръгнах, а отстриетата забиваха се право в моите крака. Болка пареща усетих, кръв рукна намига. С мъки и стенания стигнах и взех книгата в ръце. Паднах, не можах да стоя. Отоворих книгата с надеждата поне разгадая аз съня, а оттам само едно човече ми се изсмя.
0 Comments