Събуждам се, а изгревът го няма. Около мен вилнее същата онази тъмнина, в която легнах и заспах с надеждата за слънчеви лъчи на сутринта. Уви, тях ги няма. Не ще пробият скоро дебелата тъмна покривка на тъга. За всичко случващо се вината нося аз. Сама се заключих в тази стая, чийто ключ сега не намирам. Понякога се питам как се стигна дотук и защо ми трябваше да се "замесвам" толкова бурно в живота. Исках да опитам от всичко. Жаждата за нови преживявания ми устрои капан, а аз паднах в него от невнимание. Не мислех. Беше ми хубаво да "дегустирам" различните "лица" на живота. Макар че бях наясно къде ще се озова, реших да следвам пътя на емоциите си. И ето ме ... сега съм тук. Намирам се в кръговрат от чувства и мисли. Всичко в мен и около мен не спира да се върти и така ме влудява. Искам кошмара да спре, но той продължава. Не мислех, че всичко, което предричах ще ме застигне толкова бързо. Но ето, че го направи. Отначало ме понесе по теченията на река, но колкото и дълга да беше реката, тя трябваше да се влее в морето. Носих се на малка платформа "щастие" с години. Платформата постянно се люлееше с опастност да се обърне и ето, че след дълги години клатушкане и крепене на ръба, тя се обърна. Обърна се, а морето стана океан. Сега няма на какво да плавам. Океанът ме погълна в необятния си кръговрат, който всъщност сама бях изградила. Отдадох се на емоции и любопитство, а сега търпя болка и съм на крачка от самоубийство. Не издържам на вихрушката, вилнееща навред. Главозамайвам се при образа на чувствата, "обвиващи" ме в одеало от шипове. Спомените са много, а желанието да бъдат отмити от океана голямо. Единственото нещо, което океанът беше отмил обаче беше щастието ми. Отнел го бе в дълбините си и го бе заключил на сигурно място където не ще го намеря. Няма изход. Искам да избягам, а не мога. Обречена съм да се въртя вечно в този кръг на тъга, мъка, болка и страдание. Исках да бъда обичана, исках да има някой до мен да ме прегърне, целуне и да ми каже, че за него съм целия свят. Търсех този някой упорито години наред. Често се препознавах и често бях наранявана. Но най - голямата щета си нанесох сама. Сега съм в тази стая с четири стени. Заспивам и събуждам се във мрак и студ. А на четирите стени, написани с кръв са думите: тъга, отчаяние, скръб и смърт.
0 Comments