Отдавна не се бяг чувствала така. Напоследък бях свикнала с моята тъмна и малка стаичка, пълна с мъки и страдания. Всъщност, започвах да я намирам доста очарователна. Свикнах с нея и терора ѝ и вече я чувствах безобидна. След всичко, което ме беше накарала да преживея нямаше нещо, с което да може да ме изненада. Триковете на Дявола все някога свършваха, нали?
 Мъчителната ми стаичка обаче явно иска да ме довърши. Точно когато мислех, че изненадите са свършили, от малка, черна и с шипове, разбира се, торбичка излезе истинския взрив. Любов - отдавна умът ми не беше истински отмъкван. Но се появи нов крадец. Взе ми всичко - умът, разсъдъка, сърцето и ме накара да чувствам силни вълнения когато съм около него. Без главния сърдечен орган го обичам. Не знам как е възможно, но е факт. Когато е около мен искам да попитам "Кой запали огън?", но в следващия момент се усещам, че това само аз го усещам.
 За жалост, попаднах в 3D измама, като по филмите, нали се сещаш, читателю мой? Той е толкова близо, а всъщност е доста далеч. Усмихва ми се, гледа ме и ми отговаря когато му пиша електронно. Когато засеча погледа му нахлуват мисли, че не съм му безразлична. Но така ли е? Или аз просто отново си въобразявам, за да се почувствам добре? Отново ли си набивам лъжи в главата, за да надвия тъпата ми мъчителна стая?

..to be continued...
0 Comments


Е, вече се извиних за дългото си отсъствие.
Сега нека споделя някои неща...
Всъщност няма много за споделяне, защото повечето неща предпочитам да запазя в тайна.
Но винаги мога да кажа колко много обичам сладолед+ягодки:)
Обичам си и китарата, което осъзнах преди няколко дни когато се съдрах да плача за нея.
О, и научих да свиря една малка мелодийка на нея..успокояващо:)
Запознах се с няколко наистина забавни и добри хора..
Направих първото си табло за Еко парламента...темата беше 22 април - ден на Земята.
Да не забравя - получих 6 за него:)
Компютърът, на който работя в училище, нещо се е повредил и сега използвам друг
Ама аз наистина си го обичах и се надявам да е добре до вторник!
Много сериозно преинтериорирах стените си с нови постери (плакати)
Сега я харесвам повече от преди
Може би защото намерих един мир в себе си...
В училище всичко друго, освен компютърчето ми, си е наред
Или поне аз така мисля...
Мислите ми са малко разбъркани, забелязвате ли?
Както и да е....
Непрекъснато чувам това "пук!"
Артър (компютъра ми) го издава
Само не мога да разбера как
Ама мисля, че е от клипа, който гледам..
А да да, гледам..по-скоро слушам хаха
Ще ви казвам чао
Публикацията много се проточи
Ама то така ще е като пиша по изречение на ред
Вижда ми се по-прилежно...или просто повече ми харесва
Все едно ви е на вас, всъщност
Peace :)
0 Comments


Здравей, свят!:)
Искам да се извиня, че не съм писала от 9ти
Намерих музата си
Последвах я в дълбините на нощта
Наблюдавах я през деня
Творих
Борих се със желанието
Отдадох се на щастието
Бях себе си
Бях щастлива
Все още съм щастлива
Трябва само да упорствам
Иска се постоянство
Както и да е...
Ще пиша повече
Скоро може да пусна и нещо ново
Нещо от сорта на разказ или School News
Всъщност има доста новини от училище
Нямах шанса да ви споделя
Но скоро ще го направя
М/у другото честит ден на Земята
Довиждане, свят!:)
1 Comments


 "Не мога да не пиша за това!" бе първото нещо, което си помислих когато чух чуруликането. Около 6 сутринта е, а може би малко преди или след. Цяла нощ не съм си дала почивка: прочетох една книга за тидейджъри и започнах поредицата Дневниците на вампира (защото вече не остана друго за четене, а за Хари Потър и Нечистокръвния Принц трябва да изчакам до понеделник). Не знам как се случва така, но напоследък въобще не ми се спи.
 Вече съм някъде към 70та страница на Продуждането, първата книга от дневниците, и цялото ми съзнание е истински впримчено в историята. "Поне засега всичко е доста различно от филма" - мислех си докато тези мисли не бяха нахално разкъсани и заменени с други. Умът ми в един момент бе отнет от доста красива мелодия, носеща с утринния студен въздух.
 Прекрасно чуруликане на птички в иначе толкова скучния град, в който трябва да живея. Но чувайки птичия шепот всичката сивота, която някога намирах около себе си , се изпари. Всичко изчезна, а броени секунди по-късно, уж без да искам, създадох най-красивата си илюзия. Напълно откъсната от книгата, дори не помнех, че допреди малко толкова се интересувах от историята на Елена Гилбърт, се потопих в света, който сама сътворих както художник рисува пейзажи, а после ги обагря с темперни бои.
 Не лежах вече по пижама в леглото си в 6 сутринта. Бях облечена в розова пола (може би скоро ще успея да постна снимка към тази публикация, за да видите за каква пола точно говоря) и черен потник, и бях обута в красиви черни сандали. Огледах се и осъзнах, че се намирам на поляна. Беше най-красивата поляна, на която някога съм била! Изглеждаше сякаш извадена от анимационно филмче, мен ако питате, доста в стил Алиса в страната на чудесата. Само дето моето име не беше Алиса и ги наоколо нямаше притеснени зайци, закъсняващи за среща, нито смахнати шапкари. Огледах се наоколо и бях омазгьосана от...всичко! Имаше красиви дървета, някои от които бяха разперили величествено клони, правеха доста големи сенки. Ако съм забравила да спомена беше и доста слънчево, което допринасяше още повече за красотата. А цветовете...те бяха магически, все едно "картината", в която бях сега, беше извадена от екрана на плазмен телевизор с много висока резолюция на цветовете. По поляната се рееше едно море от теменужки и маргаритки. Омаяна от цялата тази красота, събрана на една малка поляна, седнах под дебелата сянка на едно дърво. Тогава отново чух чуруликането на птичките. Обърнах се и ги видях - малко красиви небесносини птички. Стори ми се обаче, че обграждат нещо на дървото затова се преместих по-близо, исках да видя. Когато погледнах видях надпис, издълбан върху кората на дървото. Огънят, който бях успяла да накарам да попритихне, се разпали много мощно в мен, сякаш всичките тези години борба с него не бяха достатъчни, а аз се потопих в сладки спомени под сянката на дървото, на онази прекрасна слъчева полянка. Спомени за времето когато бяхме "Аз и Ти"....
1 Comments


 Писнало ми е! Ще вземам май да минавам на модния трик...ядеш, отивам в банята, бъркаш си с пръст в гърлото и хайде всичко наобратно. Само че ще има разлика между мен и манекенките, които го практикуват това (то попринцип между мен и всички останали има големи разлики, така че нищо учудващо). Различията ще се крият в това, че те повръщат след като са вечеряли грейпфрут (понеже е прекалено голям. я вижте мандарините какви са малки...). Аз ще повръщам, защото ми е писнало да гледам тъпи физиономии, снимали се нагримирани.
 Много ви обичам като си пишете коментари от сорта на "бати погледа вкарваш" или "ауу, като модел си" и тем подобни (както казват по врачанския край) глупости. Ебати модела! Снукс намерил сапун и започнал да го яде, понеже не знае, че сапуна ще му наруши обичайната "хигиена". И погледите, честно да си кажа, са едниииии...........ПРАЗНИ! Ако си мислите, че като се опулите, вкарвате някаква емоция в очите си, много зле сте тръгнали по грешната пътека. И не само че сте по грешната пътека, ама сте и без обувки по камъните!
 Седите си днес и си мислите "Днес ще се снимам като кучка, даааа, ще е мно'о яко и ш'ми пишат мно'о коментари у фейса". Най-напред да отбележа, че много правилно си използвала кучка в съзнанието си, която и да си ти! Точно така, КАТО! Ти не си кучка, а просто тъпа кранта (сори за грубия тон, който никога не съм изливала в блога си), която се чуди как да се хареса на някой с прости снимки и едно изкривено "Аз". Да не забравя, как става тоя номер да се снимаш като кучка? Сигурно се вкарват опулени погледи или патешки физиономии (като си навирите устните, че да надминават връх Еверест, НЕ Е ЯКО!). Е, както и да е. Moving on ;) За коментарите "у фейса" няма какво да говорим. Понеже си (която и да си ти) толкова отчаяна, зле, мислеща се за супер модел едва ли не, имаш абсолютно същите празноглави приятелки като теб. Те ще ти напишат коментар от сорта на "сладкАааА", "ебАсиИ поОглЕдА" или "кУчкАааа", като предполагам третия би ти бил най-приятен.
 Тук ми става много интересно! Обесни ми как като си празноглава кокетка с 2 тона грим, която може да развива часове наред тема "Какъв е живота" с едните стари същи заучени фрази, които си използвала от 4-5и клас насам, като се чудиш дали Лондон е част от Обединеното кралство или Англия и като най-вече ти пишат изпросени и едни и същи коментари, как си вдигаш егото толкова високо????
0 Comments


"Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат.
Но не само това, нали?
Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите- като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна.
Струва ми се, че това е най-лошото-когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере."

Из "Особени сезони" от Стивън Кинг
0 Comments


BOY: May I hold your hand?
GIRL: No thanks, it isn't heavy.

GIRL: Say you love me! Say you love me!
BOY: You love me...

GIRL: If we become engaged will you give me a ring?
BOY: Sure, what's your phone number?

GIRL: I think the poorest people are the happiest.
BOY: Then marry me and we'll be the happiest couple.

GIRL: Darling, I want to dance like this forever.
BOY: Don't you ever want to improve?

BOY: I love you and I could die for you!
GIRL: How soon?

BOY: I would go to the end of the world for you!
GIRL: Yes, but would you stay there?

MAN: You remind me of the sea.
WOMAN: Because I'm wild, romantic and exciting?
MAN: No, because you make me sick.

WIFE: You tell a man something: it goes in one ear and comes out of the other.
HUSBAND: You tell a woman something: it goes in both ears and comes out of the mouth.

MARY: John says I'm pretty. Andy says I'm ugly. What do you think, Peter?
PETER: I think you're pretty ugly.

Teacher: Now, children, if I saw a man beating a donkey and stopped him, what virtue would I be showing?
Student: Brotherly love!

Teacher: Can anybody give an example of COINCIDENCE?
Student: My Mom and Dad got married on the same day and at the same time!
0 Comments


 Лилит беше едно красиво 18-годишно момиче в навечерието на своя бал по случай завършването на гимназия. Всичко трябваше да бъде прекрасно, но тя се чувстваше сякаш целия свят ѝ се бе изсмял подигравателно и затова сега тя седеше сама на покрива на сградата, в която десет етажа по-надолу празнуваха.
 Вятърът леко подухваше и отместваше двата къдрави кичура коса от двете страни на момичето. Останалата част от косата и беше прилежно прибрана в кок, в който блестеше забодена диамантена тиара. Лилит беше облечена в снежнобяла рокля, а на гърба си имаше прикрепени две крилца, с които тя още повече приличаше на ангел в нощта. Наред с това красотата на момичето бе подчертана от мек грим.
 За жалост, нищо не беше така изящно отвътре. В Лилит се биеха чувства на щастие и тъга. И двете армии не отстъпваха и не се предаваха. Битката обаче скоро дойде към своя край. По-многобройната и по-мощна войска на тъгата надделя и по красивите и нежни бузи на момичето се стекоха сълзи. Тя захлупи с ръце лицето си и ридаейки си пожела никога да не се бе раждала.
 От небето се чу ужасен тътен сякаш то се бе разделило на две половини. Но когато Лилит вдигна глава, очаквайки пред нея да се разкрие ужасяваща гледка, тя съзря красив млад мъж. Той бе облечен в черен костюм и черно наметало, а на врата си имаше прилежно завързан червен шал. Тихомълком младежа седна до момичето и ѝ подаде кърпичка . След като избърса сълзите си Лилит погледна към него и видя, че той ѝ се усмихва. Сетне плахо попита:
  -Кой сте вие? Откъде се появихте?
 По лицето на загадъчния млад мъж се разля още по-широка усмивка и след това заговори:
  -Името ми е Луцифер. Не е важно откъде идвам, -момчето имаше най-невероятния и успокояващ глас, кой Лилит някога бе чувала и веднага се унесе в думите му - а защо. Тук понеже си тъжна и си пожелахте нещо. - момичето понечи да го спре, но той продължи убедително - Аз не мога да направя така, че никога да не си се раждала, но мога да те заведа в моето кралство където двамата можем да бъдем щастливи заедно. Няма от какво да се страхуваш. Аз те харесвам и не бих те наранил. Чаках 18 години, за да дойда и да те поканя на танц, с който показваш своето съгласие да бъдеш моя далеч оттук в щастие и вечни младини. - момчето се изправи и протегна ръката си към Лилит - Ако желаеш да те избавя от мъката, милейди, може ли този танц?
 Момичето се загледа в дълбините на черните му очи. Досега не бе забелязала, но в тях се четеше любов, мир и щастие. В този момент тя реши, че той е принца на бял кон, макар и белия кон да липсваше, и че той е този, който ще я избави от нещастието ѝ. Изправи се на крака, хвана ръката му и се понесе с него във вечен танц, незнаейки, че се обвързва със самия Дявол.

ПС: Това е просто проблясък на творчество, ако въобще мога да го нарека творчество. Няма нищо общо с истината за Лилит и Луцифер, или въобще с която и да била истина на религиозна почва. Реших, че ще звучи красиво, ако използвам техните имена и накрая завършва с обвързване с Дявола. А и помежду другото посвещавам си творението на Михаил as well known as Мишо (който не ме кани на палачинки).
0 Comments


 If my time on Earth was over, then the last thing I would do is pray to God and just thank him for blessing me with you. What you did for me was a miracle. Every word you said was true. You were always there and protected me.
 In my darkest times you were my shining light. I could always count on you. You were there for me when I couldn't see and helped me make it through. I remember when I was a little child all the things we used to do. I will cherish all the memories. That's why all those lines go out to you.
 How am I supposed to make it through the night? How am I supposed to live my life when you won't be here by my side? You're the reason why I have become a btter man. Every word you said was true, and I will make it up to you.
 I never meant to make you cry. Forgive me for the times I hurt you. If I could turn back time, my life would be complete.

(Малка част от сълзлива песен е това, но всяка дума от нея посвещавам на мамчето си. Може да не съм го писала аз, но именно аз искам да кажа всичко това на жената, която се грижи за мен.)
0 Comments