"Не мога да не пиша за това!" бе първото нещо, което си помислих когато чух чуруликането. Около 6 сутринта е, а може би малко преди или след. Цяла нощ не съм си дала почивка: прочетох една книга за тидейджъри и започнах поредицата Дневниците на вампира (защото вече не остана друго за четене, а за Хари Потър и Нечистокръвния Принц трябва да изчакам до понеделник). Не знам как се случва така, но напоследък въобще не ми се спи.
 Вече съм някъде към 70та страница на Продуждането, първата книга от дневниците, и цялото ми съзнание е истински впримчено в историята. "Поне засега всичко е доста различно от филма" - мислех си докато тези мисли не бяха нахално разкъсани и заменени с други. Умът ми в един момент бе отнет от доста красива мелодия, носеща с утринния студен въздух.
 Прекрасно чуруликане на птички в иначе толкова скучния град, в който трябва да живея. Но чувайки птичия шепот всичката сивота, която някога намирах около себе си , се изпари. Всичко изчезна, а броени секунди по-късно, уж без да искам, създадох най-красивата си илюзия. Напълно откъсната от книгата, дори не помнех, че допреди малко толкова се интересувах от историята на Елена Гилбърт, се потопих в света, който сама сътворих както художник рисува пейзажи, а после ги обагря с темперни бои.
 Не лежах вече по пижама в леглото си в 6 сутринта. Бях облечена в розова пола (може би скоро ще успея да постна снимка към тази публикация, за да видите за каква пола точно говоря) и черен потник, и бях обута в красиви черни сандали. Огледах се и осъзнах, че се намирам на поляна. Беше най-красивата поляна, на която някога съм била! Изглеждаше сякаш извадена от анимационно филмче, мен ако питате, доста в стил Алиса в страната на чудесата. Само дето моето име не беше Алиса и ги наоколо нямаше притеснени зайци, закъсняващи за среща, нито смахнати шапкари. Огледах се наоколо и бях омазгьосана от...всичко! Имаше красиви дървета, някои от които бяха разперили величествено клони, правеха доста големи сенки. Ако съм забравила да спомена беше и доста слънчево, което допринасяше още повече за красотата. А цветовете...те бяха магически, все едно "картината", в която бях сега, беше извадена от екрана на плазмен телевизор с много висока резолюция на цветовете. По поляната се рееше едно море от теменужки и маргаритки. Омаяна от цялата тази красота, събрана на една малка поляна, седнах под дебелата сянка на едно дърво. Тогава отново чух чуруликането на птичките. Обърнах се и ги видях - малко красиви небесносини птички. Стори ми се обаче, че обграждат нещо на дървото затова се преместих по-близо, исках да видя. Когато погледнах видях надпис, издълбан върху кората на дървото. Огънят, който бях успяла да накарам да попритихне, се разпали много мощно в мен, сякаш всичките тези години борба с него не бяха достатъчни, а аз се потопих в сладки спомени под сянката на дървото, на онази прекрасна слъчева полянка. Спомени за времето когато бяхме "Аз и Ти"....
1 Comments