Да виждаш всеки ден очите му. Да жадуваш всяка минута усмивката му. Да искаш да му кажеш, че ти е интересен, а да не можеш. Да изгаряш от желание да се приближиш поне малко до него, а да не ти е позволено. Да ти пука, а да не можеш да го изречеш. Да се дразниш от всеки коментар за него, лош или добър, а да не можеш да си признаеш. Да го предпазваш от нападки, по свой си начин, искайки той да разбере. Да гориш в пламъци от желанието той да знае какво изпитва сърцето ти, а да не можеш да пристъпиш достатъчно близко, за да му го кажеш. Да мислиш за него във всяка минута, във всяка секунда, във всеки момент, а да не знаеш дали той въобще те е забелязвал някога. Да се опитваш да засечете погледи, а да не получаваш удобен момент. Да копнееш да му покажеш какво спотайваш в душата си, а да не си сигурна дали той иска да знае. Да искаш да му разкриеш как ти тежи, че ще си замине, а да не успееш да му го признаеш никога. Да се чувстваш самотна във всеки миг, дори когато си заобиколена от стотици хора, само защото той не е наоколо. Да чувстваш пламъци когато го видиш да се усмихва, а да не знаеш усмивка за теб ли е. Да се губиш в дълбините на очите му всеки път когато твоите ги срещнат, а да не знаеш дали искрица блести за теб там някъде. Да се товариш и с неговата мъка, защото това е едно от нещата, които те прави щастлива. Да заспиваш в мечти как ще се озовеш в обятията му, а да се будиш с представата как той си заминава. Да се заплесваш по мисли за целувката му и да знаеш, че никога няма да я имаш. Да криеш в себе си колко много искаш да обмените поне една дума, а да не можеш да намериш подходящ момент за тази дума. Да бъдеш в плен на чувството, без да знаеш дали можеш да го споделиш. Да се чувстваш несигурна да признаеш дори на приятелите си, а той да е толкова далеч. Да го виждаш всеки ден и да не намираш сили да се приближиш. Да искаш да докоснеш душата му, а да се страхуваш дали ще ти даде. Да живееш в мисли, копнежи и желания. Да бъдеш под напрежение всеки ден. Да трепка всяка частица от твоето тяло. Да пренастроиш графика си така, че да се засичате колкото се може повече, защото лицето му, очите му, усмивката му ти даравят малкото спокойствие, което е останало в теб. Да искаш да го прегърнеш, да заплачеш, а той да те разбере...
0 Comments