Не знам къде бяхме ходили или защо, но знам, че сега аз, баба и мама се прибирахме с такси. Докато пътувахме беше настанало пълно мълчание. На слизане от таксито обаче видях двама приятели. Единят, 17- годишен, виждах много ясно и веднага познах кой беше. Другият обаче не можах. Знаех, че е на около 20 години и че бяхме много добри дружки. Бях и наясно, че е богат, защото наследил бизнеса на баща си. Когато го видях беше както винаги облечен с не особено много, но донякъде тесни черни дънки, тениска и яке, което аз много харесах.. Погледнех ли го в лицето обаче не го виждах.
И въпреки социалните ни различия, тъй като моето семейство не беше толкова извънредно богато, с него бяхме много добри приятели. Може би затова когато го видях, да стои на троатоара с другото момче, се затичах и го прегърнах доста топло. Той отвърна на прегръдката ми, след което ме попита дали искам да отида с него до аптеката. Съгласих се, отидох само да предупредя майка си и се върнах при него.
Той сложи ръка на кръста ми, аз на неговия и тръгнахме. (Не знам как, но някак разбрах, че с него попринцип така си ходим) В следващия момент той беше попитал как съм прекарала деня си, а аз разказвах нещо явно доста забавно. След около минута стигнахме светофар и спряхме тъй като светеше червен, а аз забелязах, че през цялото време той ме беше гледал с усмивка. Не разбирах нищо и нищо не знаех, не бях сигурна дали съм наясно коя съм и къде бях. Усещах обаче, че бях спряла да мисля затова, което разказвах и въпреки това го разказвах все още, някак машинално.
Загледах се в очите му и млъкнах. Не знаех какво да кажа, а се опитвах да разбера каква беше онази вълна от чувства, която ме заливаше. В един момент бях спряла да мисля обаче. Вече със сигурност не знаех коя бях, къде или на колко години. Усетих само как той прилепи устни до моите, а аз му отвърнах. Макар и за кратко, докато устните ни бяха едно цяло, аз се реех из облаците, бях свободна, щастлива. Всички размисли бяха напуснали съзнанието ми. Беше най - хубавия момент в живота ми. Чувствах се сякаш това беше първата ми целувка.
След това, явно забравяйки за аптеката, отидохме в къщата му, която беше голяма като за двайсетина души. Аз останах да го чакам в стаята му, а той отиде да говори относно нещо с майка си. Нямах търпение да се върне и да получа втора целувка, но единственото, което получих беше алармата на часовника ми и куп мъки, и размисли кое беше момчето от съня ми...
0 Comments
