1) Миша: Казах 'Здравейте, госпожо', но имах предвид 'Умрете, госпожо'

2) г-н П: Друг ще разказва ли?
    В: Аз!
    г-н П: Неее...
    В: Е, имам една 3ка, как ше я поправя?
    г-н П: 3 за срока. К'во?
    В: Кажете го на наще
    г-н П: Няма нужда, те ще го прочетат. Ще го видят..

3) г-н П: Н, ти с тая кризистна прическа, която се нуждае от ежеминутно сресванее...

4) В: Д ми взе телефона, госпожо!
    И: Ше си го разглежда докато пикае
    М: Ама то кое по - напред да държи?

5) г-н П: В близката далечина нещо бяло се чернее. Млад старец пуши изгаснала цигара.

6) г-н П оформя оценките за първия срок. На няколко ученика казва да донесат боза на другарчетата си задето са им помогнали да завършат с по - висок успех.
  
   г-н П: 24ти номер кой е?
   Ц: Аз. Ше ви донеса една боза утре..
   г-н П: Ооо не, много ми станаха калориите. Талията ще си разваля.

7) г-н П: За кой ще разказваш ти?
    И: Ами 3тата точка съм учила
    г-н П: Оф, абе само зат'ва ли ще слушаме? Айде давай..
              -- няколко минути по - късно --
   г-н П: 1ви номер кой е?
   В: Аз!
   г-н П: За какво ще разказваш?
   В: За Теодосий съм учила
   г-н П: Боже, най - после! Айде да чуем..

8) г-н П: Кажете на Г.В и П.З., че дневника съм го забравил у нас.

ПС: Запазила съм оригиналното произношение!
0 Comments



0 Comments


Учих, учих, после бях на математика, че в петък съм на олимпиада, спах, запознах се с един човек, писах резюме на филм по английски и след малко ще уча по химия ^^
0 Comments



 Една от любимите ми теми напоследък е "Къде е БТЕ?"
 Връщам се от училище в 16:00. Скапана съм от учене (има се предвид, че започвам в 08:00) и единственото нещо, от което се нуждая е малка почивка преди да започна да уча за другия ден. Какво по - приятно от уюта на канапето пред телевизора? Е да, ама не.. Лягам си на канапето, пускам телевизора и ето тук започват моите разочарования.
 БТВ и Нова ТВ - турски сериали, другите канали - чалга.
 Значи по цял ден ни заливат турските сериали. Не стига че вечер не мога да отида да гледам телевизия, защото на баба ми и е толкова интересно дали Минджи ще се ожени за Мухмед, ами и следобед като пусна телевизора се натъквам на тях. И сега къде е българския телевизионен ефир? Хъ? Защото аз може да нося очила с голям диоптър, ама липсата на нормална българска телевизия няма как да я пропусна.. Ефира е залян от турските сериалчета и най - лошото е че всички им се кефят и подскачат като патки какво ще стане в другите епизоди! Честно казано, сега "Дързост и Красота" ми се вижда най - прекрасния филм. А и не стига, че другите канали ги залива чалга, ами сега и турци.. После - Къде ни е българското младо, здраво стъпило на краката си, общество? Е, къде може да е...гледа за Минджи и Мухмед.
 В крайна сметка какво става? - Чалгата учи момичетата да носят деколтета 2 метра надолу, 1-2 тона грим (за предпочитане 3) и разбира се да псуват като каруцарки! Момчетата ги е научила пък да се обличат като педераси, да си пробиват ушите и да си слагат блестящи обички и да носят на тоалетното казанче връвта на врата си. Но след намесата на турските сериали се добавя още пикантен сос към иначе достатъчно пикантното ястие. С тея турски сериали дали скоро ще се сещат в коя държава се намират? Остава им да научат химна на турция и да си го припяват по улиците.. А ето го и моето велико заключение : НИЕ СЕ НАМИРАМЕ В БЪЛГАРИЯ !
0 Comments



 Кой изгаси лампата и ме остави да бродя сама по пътека, създадена от тъмнина? Нямам свещ в ръка, но трябва да вървя, защото нещо не ми позволява да стоя на едно място и да чакам спасение. Всъщност, не знам дали някога ще се спася, но се надявам.
 Вървя по пътеката от години, а в душата си боксувам на едно място. Не мога и не искам да продължа. Защо? Защото да продължа означава да загърбя миналото, а аз съм неспособна да обърна гръб на всички хубави спомени за миговете, прекарани с един човек.
 Ако попитате някой "Кой беше той?" бихте получили отговор от сорта на "Нормален тинейджър". Попитате ли мен обаче ще ви отговоря, че той бе най - милият и най - скъпият човек на света!
 Споменът за момчето, създало смисъла на живота ми, ми носи радост и наслада, но същевременно и бали от мъка и сълзи. Той беше чудесен. Когаме разбираше при проблем - помагаше. Ако не разбираше просто го заявяваше, вместо да се прави, че е наясно. Когато повечето ги нямаше той беше до мен. Винаги знаеше какво би ме развеселило и как да ми лепне усмивка на лицето. Етикетите при него не съществуваха. Би помогнал на всеки във всяка ситуация. Най - важното от всичко обаче беше, че той ме обичаше. Караше ме да се чувствам сякаш за него бях целия свят. Винаги ръката му се е протягала към мен когато съм залитала. Винаги е бил насреща в самотни и тъжни мигове.
 Сега го няма, а аз съм обградена от невидими стени. Опитвам се да се справям с това, което се случва в момента, но съзнанието ми е винаги една година назад. Постоянно блуждая в спомени миговете ни заедно. Непосилно ми е да преодолея липсата му и да се справя със всичкото напрежение. Без него я няма силата на духа ми, няма го и щастието ми. Заклещена съм между два свята. Единственото нещо, което ме успокоява е запалена свещ в тъмнината. Но в огънчето аз отново виждам образа му...
0 Comments


 Снощи заспах с надеждата, че днес ще зърна слънчеви лъчи. И друг път е било така и този път не бива да е по - специален, но е! Днес е денят на влюбените, затова се надявах на малко щастие. За мое огорчение с отварянето си очите ми зърнаха старата позната мъгла на мрак и отчаяние. Мислех, че поне на този ден ще има малко щастие за мен.
 По - голямата част от деня ми вече беше отминала в непрогледната тъмнина. Към края се случи чудото. Бях се отказала да чакам щастието. Не виждах смисъл да се надявам за парче сладост и усмивка, и ето че получих цяла торта и пирамида от усмивки. В един момент бях в черната стая с четири стени, а в другия съзрях слънце и природа. Бях на поляна. Тревата беше прясно окосена и миришеше приятно, а също беше отрупана с цветя. Имаше купища маргаритки наоколо, а в средата на поляната беше постлано прекрасно меко одеало в небесно син цвят, отрупано с рози. Върху него имаше кошница. Изведнъж се появи и моят принц. Той беше човекът с когото исках да бъда, но не можех. Не ми беше разрешено. В този миг обаче аз бях там с него. Всичко беше прекрасно, сякаш някой беше направил магия и беше превърнал от мечтата ми реалност. Принцът ми подаде ръка и аз с усмивка подадох и своята. Ах, какъв здрав и същевременно нежен захват имаше! Когато пое ръката ми се почувствах защитена.Държеше ме здраво сякаш ме предпазваше, но и нежно, за да не ме нарани. После седнахме на одеалото и започнахме да се храним един друг с плодовете от кошницата. През цялото време не обелихме и дума. Не искахме да "развалим момента". През останалата част от деня се годехме или той ми правеше букетчета от маргаритки. Колко щастлива бях когато бях в прегръдките му! Политах когато устните му се сливаха с моите. В един момент се опита да каже нещо, но от устните му не излизе и звук. Движеха се сякаш искаше да каже "Обичам те", но нищо не се чу. В следващия миг слънцето се скри, от розите останаха само бодлите, а полянката с прясно окосена трева не беше нищо друго освен онази стара позната ми мъгла. Мекото одеало отново беше онова одеало от преплитаща се мъка, пронизващо ме с шиповете си. Надеждата изчезна и мрака пак се настани в душата ми.
0 Comments


 Събуждам се, а изгревът го няма. Около мен вилнее същата онази тъмнина, в която легнах и заспах с надеждата за слънчеви лъчи на сутринта. Уви, тях ги няма. Не ще пробият скоро дебелата тъмна покривка на тъга. За всичко случващо се вината нося аз. Сама се заключих в тази стая, чийто ключ сега не намирам. Понякога се питам как се стигна дотук и защо ми трябваше да се "замесвам" толкова бурно в живота. Исках да опитам от всичко. Жаждата за нови преживявания ми устрои капан, а аз паднах в него от невнимание. Не мислех. Беше ми хубаво да "дегустирам" различните "лица" на живота. Макар че бях наясно къде ще се озова, реших да следвам пътя на емоциите си. И ето ме ... сега съм тук. Намирам се в кръговрат от чувства и мисли. Всичко в мен и около мен не спира да се върти и така ме влудява. Искам кошмара да спре, но той продължава. Не мислех, че всичко, което предричах ще ме застигне толкова бързо. Но ето, че го направи. Отначало ме понесе по теченията на река, но колкото и дълга да беше реката, тя трябваше да се влее в морето. Носих се на малка платформа "щастие" с години. Платформата постянно се люлееше с опастност да се обърне и ето, че след дълги години клатушкане и крепене на ръба, тя се обърна. Обърна се, а морето стана океан. Сега няма на какво да плавам. Океанът ме погълна в необятния си кръговрат, който всъщност сама бях изградила. Отдадох се на емоции и любопитство, а сега търпя болка и съм на крачка от самоубийство. Не издържам на вихрушката, вилнееща навред. Главозамайвам се при образа на чувствата, "обвиващи" ме в одеало от шипове. Спомените са много, а желанието да бъдат отмити от океана голямо. Единственото нещо, което океанът беше отмил обаче беше щастието ми. Отнел го бе в дълбините си и го бе заключил на сигурно място където не ще го намеря. Няма изход. Искам да избягам, а не мога. Обречена съм да се въртя вечно в този кръг на тъга, мъка, болка и страдание. Исках да бъда обичана, исках да има някой до мен да ме прегърне, целуне и да ми каже, че за него съм целия свят. Търсех този някой упорито години наред. Често се препознавах и често бях наранявана. Но най - голямата щета си нанесох сама. Сега съм в тази стая с четири стени. Заспивам и събуждам се във мрак и студ. А на четирите стени, написани с кръв са думите: тъга, отчаяние, скръб и смърт.
0 Comments


 Никога не съм мислела, че ще се чувствам по този начин. Никога не съм подозирала, че бих чакала до телефона цял следобед, чувствайки безпокойство в стомаха си както парче стъкло блести за внимание. Никога не ми е идвало на ум, че бих лежала будна през нощта часове наред, мислейки за думите му, смеха му и шегите му отново и отново. Никога не бях проумявала, че бих отложила домашната си работа, за да преглеждам червено - синя кутия от обувки, пълна с набързо написани бележи, рождени картички и различни рисунки на странни фигури, всички от един и същи човек. И винаги съм знаела, че никога не бих проляла сълза за което и да е тъпо момче.
 Странно нещо, любов. Някога си казвах, че ако започна да се влюбвам, бих се отдръпнала незабавно. Бих изхвърлила чувството толкова яростно, че да не може да се върне обратно. Любовта дойде толкова бързо, обаче, че изпуснах шанса си за самозащита. И колкото повече мисля за това, толкова по - малко искам да се защитавам. Искам да задържа чувствата си, те да ме "сграбчат" за рамената като приятната материя на одеало. Да ме "стоплят".
 Мислех, че съня е губене на време. Все пак има цял свят за завладяване! Сега презирам звука от алармата си, защото да се събудя означава да съм сама отново. Сънищата ми са единствената възможност да бъда с него и да гледам в дълбините на сините му очи!
1 Comments


Кога ще видя изхода от цялото това положение, което се създава около мен? Кога ще отворя вратата за света? Кога ще успея да бъда щастлива по онзи начин, по който си представям?
Нима вечно ще се въртя в малкото си кръгче на тъгата? Нима няма да успея да намеря ключа за клетката на затвора, в който се задушавам?
А ако не искам много? Какво, ако искам малко? Какво, ако една свещ в тъмна нощ ми стига, за да изляза през вратата и да вкуся свободата?
Защо винаги трябва да търся изходи от някъде? Защо каквото и да става се озовавам в клетка, на която търся вратичката? И защо този когото искам винаги го няма?
Не може ли поне веднъж човека, който искам да прегърна да е наоколо? Поне веднъж???
Забранено ли е да обичам и да ме е грижа?
0 Comments


Мило, много много те обичам и много ми липсваш!
Хванала ме е носталгията и тъгата по миналите времена...
Обичам те, ако съм забравила да кажа...
И ми липсваш, също ако съм забравила! < 3333
Обещавам, че ще направя всичко възможно да си спестя пари и другата събота или по - другата да дойда на София да си те видя!!!
Ще отидем на кънки, може дори да идем на кино, да ядем пица или сладолед, да пием кола и да се лигавим...
Но обещавам, че ще го направим в близките 2 седмици, ще се постарая :)
ОБИИИИЧАМ ТЕ И МИ ЛИПСВАШ!!!

пс: Милото е момиче, не момче и не гадже :)
1 Comments


Търся someone с пари да ме спонсорирааа : DD
50 лв. ми трябват...ама и на 20 см доволна
другите ше си ги събера : DD
айдее айде моля ви дайте пари за добрата кауза
да ида с Люки другата седмица в Копривщица : DD
0 Comments


Какво бих правила, ако днес беше последния ми ден?
Отговорът ми е крайно простичък.. Ще си го изживея като всеки нормален ден :)
Харесвам начина си на живот дори и да имам един куп проблеми.

Ето и последния ми, а също и нормален ден:
Ставам сутрин в 6, пия Нескуик, обличам се, оправям чантата и в 7:15 излизам от вкъщи..
На спирката винаги намирам някой познат.. Заговаряме се докато дойде автобуса.
До към 7:50 сме стигнали в съседния град, пред училището ми и започваме да се разтоварваме : D
Влизам в класната си стая, която цялата е в зелено (чинове, стени), а върха е, че отзад има голямо платно на джунгла!
Оставям си чантата, събличам коженото яке и започвам да си говоря с Миша докато не стане 8 и не дойде някой учител да ни прекъсне сладките приказки ;D
Учим до 13:40 като в междучасията се лигавим, смеем се, слушаме музика, ядем или дивеем в джунглата (т.е. класната стая).. Всеки ден пада зверски смях! Няма ден, в който да не е забавно..
Като свършим часовете винаги имам някакво следучилищно занимание зависи от деня.
(понеделник - плуване; вторник - математика; сряда - екология; четвъртък - английски; петък - нямам ;D)
Отивам си на заниманието, след което към 15-14 съм си вкъщи...
Разтоварвам на компютъра и след това уча
Идва си баба, идва си мама...
Изяждам си сладоледа, който мамчето ми е донесла и си гледам филм на компютъра или чета някоя интересна книга
Към 22 падат смешни чатове с хора или размисли и страсти : D
23-24 ми е периода, в който трябва да си легна...
А също и из всичките тези занимания хващам и китарата за около половин - един час :)

Имам си много проблеми..
Но пък всеки ден ми минава в смях, а понякога и в сълзи от смях : D
А понякога през деня също сгъвам някоя кифла с 2 - 3 думи понеже са ми "на сърцето" и понеже имам остър език, който е много добре научен да си изразява мнението, най - често използвайки сарказъм, ако е за защита или нападение хахаха

Изводче: I love the life I'm leading. И никога не бих се отказала от човека, който съм :)
0 Comments


Дойде така дългоочакваната първа смяна :)
Екстра е...
Аз лично сутрин съм много жизнена, днес не съм спряла да се смея
Като се прибирах дори ми се струваше, че деня мина много бързо...
И е така! Деня наистина беше измиснал бързо :)
Но нека издам и малко информация от дълбините на моя така ненормален клас : D
Ами сутринта разказвахме за на Миша сладура на две приятелки, викаме му Кен..кодово хихи
Обаче не Кен като на Барби, а като от кремвирши Кен :DDDD
(т'ва моя болен мозък може само да го измисли...и той беше, виновен!)
После какво стана?..Ходих да зема 3 химикалки, едната от които дадох на Стефан, защото все си няма.. А той ме гледа и вика "Ти химикалка ли си ми купила?" мега учудено. От учудване и благодаря не ми каза.. :X
Купих и картички да пусна за Св. Валентин, макар и да не празнувам смотания празник.. Моята "жена" ми е пуснала, трябва да върна жеста ^^
То това е май...
Поздрав с HammerFall-A Legend Reborn за тези, които харесват песента и въобще такава музика..

пс: не позволявайте на мишката да изяде книжката haha ;p
0 Comments