Аз бях там. Седях на пода, а няколко метра пред мен - голям прожекционен екран. Когато започнах доста да се дразня понеже не знаех какво става и колко още трябва да чакам, за да се случи нещо, се появи той. Странно! Като в доброто старо време докато той все още беше сред живите. Винаги идваше в подходящия момент, изричаше точните думи и правеше правилните жестове. Явно винаги ще си остане моя Спасител.
Дойде и седна до мен. Носеше любимото ми синьо пухкаво одеалце, без което не можех да заспя като малка. Носеше и сладолед. Все още знаеше как да се отнесе с мен. Той имаше дарбата да ме обича по един особен негов си начин, който аз харесвах. Сядайки до мен, започнах да се чувствам защитена. Сяках пред мен имаше армия от воини, които бранеха не само физическата ми изправност, но и чувствата ми, душата ми.
Прегърна ме. Екрана светна и започнахме да гледаме. Отначало си помислих, че ще е романтичен филм или комедия, но не. Оказа се "бъдещето". За жалост не това, което ме чакаше, а това, което можехме да имаме с него...ако сега беше жив.
В началото все още бяхме тинейджъри. Той учеше в моето училище и бяхме повече от щастливи заедно. Грижехме се един за друг. Годините минаваха, а огъня вместо да изгасва лека полека, се покачваше с всяка изминала минута. Бяхме двама искрено влюбени тинейджъри и доста хора ни завиждаха. Имаше за какво! Ние бяхме честни един към друг. Не знаех що е да го излъжа. Споделяхме всичко. Освен мое гадже той беше най - добрия ми приятел.
Дните се търкаляха един подир друг, а ние растяхме. Завършихме колежи, изкарвахме си прехраната, правейки това, което ни прави щастливи. Родиха се малката Юки и малкия Стив. Те порастнаха прекрасни деца. Дори художник не можеше да нарисува по - прекрасен живот.
Прекалено красиво, за да бъде реалност, нали? Да, така беше. За жалост филмът свърши, но той все още беше там. до мен, прегърнал ме. След секунди ме погледна, а аз се изгубих във въглено черните му очи. Гледайки го чувствах щастие, но и мъка. Няколко минути останахме така, гледайки се. След това той ме целуна. В този миг в мен се запреплитаха милион чувства.
Беше прекрасно да усещам устните му върху моите, но чувствах, че това беше последния път. След целувката той стана и тръгна. Обърна се, усмихна се, след което отново се обърна и се изгуби във вечността.
0 Comments
