Лилит беше едно красиво 18-годишно момиче в навечерието на своя бал по случай завършването на гимназия. Всичко трябваше да бъде прекрасно, но тя се чувстваше сякаш целия свят ѝ се бе изсмял подигравателно и затова сега тя седеше сама на покрива на сградата, в която десет етажа по-надолу празнуваха.
Вятърът леко подухваше и отместваше двата къдрави кичура коса от двете страни на момичето. Останалата част от косата и беше прилежно прибрана в кок, в който блестеше забодена диамантена тиара. Лилит беше облечена в снежнобяла рокля, а на гърба си имаше прикрепени две крилца, с които тя още повече приличаше на ангел в нощта. Наред с това красотата на момичето бе подчертана от мек грим.
За жалост, нищо не беше така изящно отвътре. В Лилит се биеха чувства на щастие и тъга. И двете армии не отстъпваха и не се предаваха. Битката обаче скоро дойде към своя край. По-многобройната и по-мощна войска на тъгата надделя и по красивите и нежни бузи на момичето се стекоха сълзи. Тя захлупи с ръце лицето си и ридаейки си пожела никога да не се бе раждала.
От небето се чу ужасен тътен сякаш то се бе разделило на две половини. Но когато Лилит вдигна глава, очаквайки пред нея да се разкрие ужасяваща гледка, тя съзря красив млад мъж. Той бе облечен в черен костюм и черно наметало, а на врата си имаше прилежно завързан червен шал. Тихомълком младежа седна до момичето и ѝ подаде кърпичка . След като избърса сълзите си Лилит погледна към него и видя, че той ѝ се усмихва. Сетне плахо попита:
-Кой сте вие? Откъде се появихте?
По лицето на загадъчния млад мъж се разля още по-широка усмивка и след това заговори:
-Името ми е Луцифер. Не е важно откъде идвам, -момчето имаше най-невероятния и успокояващ глас, кой Лилит някога бе чувала и веднага се унесе в думите му - а защо. Тук понеже си тъжна и си пожелахте нещо. - момичето понечи да го спре, но той продължи убедително - Аз не мога да направя така, че никога да не си се раждала, но мога да те заведа в моето кралство където двамата можем да бъдем щастливи заедно. Няма от какво да се страхуваш. Аз те харесвам и не бих те наранил. Чаках 18 години, за да дойда и да те поканя на танц, с който показваш своето съгласие да бъдеш моя далеч оттук в щастие и вечни младини. - момчето се изправи и протегна ръката си към Лилит - Ако желаеш да те избавя от мъката, милейди, може ли този танц?
Момичето се загледа в дълбините на черните му очи. Досега не бе забелязала, но в тях се четеше любов, мир и щастие. В този момент тя реши, че той е принца на бял кон, макар и белия кон да липсваше, и че той е този, който ще я избави от нещастието ѝ. Изправи се на крака, хвана ръката му и се понесе с него във вечен танц, незнаейки, че се обвързва със самия Дявол.
ПС: Това е просто проблясък на творчество, ако въобще мога да го нарека творчество. Няма нищо общо с истината за Лилит и Луцифер, или въобще с която и да била истина на религиозна почва. Реших, че ще звучи красиво, ако използвам техните имена и накрая завършва с обвързване с Дявола. А и помежду другото посвещавам си творението на Михаил as well known as Мишо (който не ме кани на палачинки).
0 Comments
