Нека започна оттам, че снощи милото ми вдигна в скайп със щастливата новита, че днес (27/03/10) ще дойде да ме види към 16 следобед и ще остане до към 20 часа. Радостни, започваме да търсим останалите членки на ПЗК (Монка и Миша). Ради звънна на Миша, но тя каза, че не може да дойде, защото бля бля бля. Днес звънях към 10 пъти на Монка, телефонът - изключен. Радостин пък, който не е от ПЗК, не го пускат, защото вчера бил идвал и не можело всеки ден. Идва милото при мен и ще се разхождаме. По едно време ни дойде идеята на ходим до Радостин (в Скравена). Отидохме до автогарата, питахме за автобусите и седнахме в едно заведение да изчакаме. През това време Радина се разубеди и реши, че не иска да ходи при Радо. След това отидохме за сладолед в един магазин. По пътя докато ядяхме сладоледите, Радина реши, че ще ходим с такси (защото последния автобус вече беше тръгнал). Отидохме пак до автогарата, хванахме такси и хайде на Скравена. Снимахме се, после дойде един приятел, заведе ни при Радо и си тръгна. Ами сега? Кой да влезе? И двете ни е срам... Стояхме известно време пред Радо, страхувайки се да влезем. Ама и той нали беше казал, че ще ходи някъде да играе сварка, решихме че го няма и ще си ходим. Искаше ни се обаче да му оставим нещичко и Радина намери в чантата си снимка на Робърт Патисън. Понеже Радо много се лигави когато чуе за Робърт (по- скоро Еди де ;d) и му я пъхнахме м/у оградата на къщата и пощенската кутия. Хванахме си такси и се прибрахме. Разходихме се малко и решихме, че сме гладни. На Радина и се ходеше в ресторанта, в който ходихме когато се събирахме за рождения ми ден, затова отидохме. Ядохме, пихме, после баща и се обади и тя си тръгна. Беше един от онези дни когато съм наистина щастлива!
 Но явно денят не свършваше тук. Оказа се, че Радостин си бил у тях и спал! А милионите пъти, в които му звъняхме, а после си изключи телефона...Излезе, че брат му го е изключил, за да го събуди! И така...май деня приключи :D
0 Comments