Знаете ли, казват, че Смъртта била най-мощтната сила. Казват, че само тя била способна да спре истинската любов. При сватба младоженците се венчеват докато смъртта ги раздели, нали?... Е, аз имам новини.
 Смъртта явно не е способна да ме откъсне от човека, който ме правеше щастлива ден след ден, във всяка минута, секунда...във всяка стотна от мига.
 Всичко, което съм сега е благодарение на най-прекрасния човек.
 Той ме изслуша, прие ме със всичките дефекти, а повярвайте..много са.
 Той ми помогна да порастна, ако въобще може да се каже, че съм порастнала.
 А знаете ли какво най-много обичах у него?
 Обикна ме както никой друг не беше ме обиквал. Показа ми хубавите страни на живота, научи ме да не пускам щорите си когато Слънцето грее с пълна мощ, а да гледам право в него и да му се радвам. Научи ме също, че когато се загледаш прекалено дълго в Слънцето и се разплачеш не е защото то те дразни, а защото ти носи щастие.. Защото всеки човек си има мигове в живота, за които би убил само, за да се превъртят. Но ме научи и, че това не може да стане.. Животът просто върви, продължава, препуска като буйна река.
 Каза ми и още много неща, които малко или много чак сега осъзнавам.
 Най-важното, което осъзнах е, че никой и нищо не са способни да развалят най-хубавото нещо в живота на който и да било човек!
 Ако нещо ви прави щастливи просто го хванете здраво, борете се (както се казва) със зъби и нокти, докато си е ваше.

А ето го и моето заключение...
"Обичах те, обичам те и винаги ще те обичам. Незаменим си! Винаги ще бъдеш на първо място в моя живот и моето сърце. И ако забравих да кажа - ОБИЧАМ ТЕ!"
0 Comments