Завърших и 7мата книга...
Липсва ми обаче
Сутринта станах и хванах "Хари Потър и Даровете на Смъртта", които бях преполовила само за ден и започнах да чета веднага...нито бях се преоблекла, нито яла, нищо, просто се зачетох.
И така докато не я прочетох докрай..Само няколко пъти станах да отида до тоалетна
През останалото време стоях там в леглото си ...ту седнала, ту легнала, ту в някаква друга изкривена поза, четейки
На няколко момента се разплаквах
А когато стигнах края хем бях щастлива, хем тъжна, че свършва...
Като си помисля, че няма повече от историята ми става тъжно
Колко дни прекарах в четене и колко се вълнувах да свърша едната и да започна следващата книга
Колко много исках да изчета цялата история!
И ето, че го направих...а сега искам още
Предполагам хората са ненаситни за нещата, които ги влечат, нали?
Както Дъмбълдор се беше изразил в един от разговорите си с Хари..."Преживяванията, които най-много харесва, по-късно ни липсват най-много"
 Липсва ми..Да прочета всичките 7 книги за мен беше пътешствие в нов свят, в който бих искала да живея.
 Да, искам Потър да ми е връстник, искам да го познавам, искам всичко да е истина
 Магията винаги ме е влечала, но и винаги съм си втълпявала, че не може да е истина...
 Но въпреки това има някои неща, които ме карат да мисля, че все пак магията може би съществува...
Познайте сега за какво нямам търпение?
Ами за 7мия филм, разбира се!
Направо ще експлоадирам докато го чакам да излезе...
И вярвайте - първа ще съм на редиците за билети, за премиерата!
Оо.о, а ако има предпремиера - елел там съм!
А всъщност, то със сигурност ще има...така че съм и там, и на премиерата!
0 Comments