Ina Beliebs
▲ Back To Top
Тя беше влюбена, само че не знаеше в кой
Thursday, June 24, 2010

 Да си на кръстопътя на любовта е лошо, много лошо. Да решиш по кой път да хванеш е още по-лошо дори. Това научих от Мила.
 Както можете да предположите от името ѝ, тя беше изключително мила и дружелюбна с всички. Помагаше на изпадналия в беда, на нуждаещия се. Бършеше сълзите на плачещия. Правеше така всеки, който се чувства зле, да забрави болката и да я замени с щастие.
 Зад красивите ѝ и добри кафяви очи обаче се криеше мъка, тъга и нерешителност. Въпреки че решаваше проблемите на другите с лекота, Мила нямаше решение на своите проблеми. Тя знаеше как да повдигне настроението на другите, но не и своето. 
 Когато вечер се връщаше сама в своя замък, Мила започваше да умува. Понякога предкарваше нощи размишлявайки какво да направи, как да постъпи. 
 Тя беше влюбена, само че не знаеше в кой.
 Единят беше романтичен и мил. Той можеше да накара Мила да се усмихне, можеше да я накара да се почувства обичана, желана. Имаше способността или по-скоро владееше магията на романтиката и беше способен да размекне душата на момичето, която попринцип си беше нежна.
 Другият и той беше романтичен и мил, но само когато бяха насаме. Не че са прекарвали много време насаме, но през малкото им време заедно той го беше показал. Момчето умееше да я накара да се засмее, да се чувства объркана или сигурна, да го обича, но и понякога да го мрази. Той понякога беше небрежен, но това като че засилваше интереса на Мила към него.
 Мила беше с единя, а искаше другия. Тя не беше наясно кого от двамата обича. И с двамата се чувстваше добре, и двамата можеха да я накарат да се смее и усмихва. Но вторият я караше и да плаче, караше я да се чувства несигурна в любовта му, която всъщност никога не ѝ беше признавал. Тя не знаеше дали няма да бъде отхвърлена, ако даде ход на чувствата си към него, а и не искаше да нарани момчето до себе си. Все пак беше прекарала толкова хубави мигове с нея и все пак той ѝ беше казвал толкова много пъти, че я обича.
 И тази вечер Мила пак е в своята кула, чудейки се кого обича. Чудейки се какво да направи, по кой път да поеме, как да постъпи. Нямаше кой да ѝ помогне, решението трябваше да направи сама. Ала една нещо ѝ беше непосилно да разгадае сама, а именно - любовта.

0 Comments

welcome

Before you criticize someone, walk a mile in their shoes. That way you're a mile away and you have their shoes.

This is my Blog, as you all know. So that means no1 is allowed to copy anything here without my permission. Spamming also is forbidden. Rude / vulgar words in my tagboard will be deleted. And lastly, enjoy your stay here. (: